Тежко ми е....когато започна да мисля

Мисля, следователно съществувам...Ха! Познавам толкова хора, които значи изобщо не съществуват!Понякога, разбира се, и аз самата не съществувам.В кратките моменти на моето съществуване (мисловния процес) винаги стигам до затворените врати, до които навярно по-голямата част от човечеството стига. Проблемите с мисленето са свързани с това, че те карат да започнеш да си задаваш въпроси, неудобни въпроси.Както си мислиш за нищото, изведнъж излиза въпроса "а къде по дяволите е това нищо" , а още по-лошия въпрос е "ЗАЩО?"...Ммм любимия ми въпрос.... Например "Защо има Вселена" и "Защо има живот?" Най-много ме радват хората, които са "достигнали" до отговора,а всъщост, като се замислите, ами, че то всички живеем, сякаш знаем ЗАЩО го правим. Аз всъщност съм много доволна от живота си , освен в моментите в които започвам да мисля "на едро" и изпадам в дълбоката бездна на защокания.Тогава естествено се появява някой "открил" смисъла на живота и ме закопава, ама я чакай малко бе човек, ами то ние не сме открили все още "КАК", а ти вече имаш отговора на "ЗАЩО?", за щастие, обаче се разсейвам, мислите ми отиват да поспят и заживявам нормално отново.Обаче( естествено трябва да има и ОБАЧЕ), ако не се разсея , започвам да търся моя си отговор, следователно преминавам във фази на абсолютна мания(за сметка на това доста повърхностна)към биология, физика и астрономия, история и митология, напоследък и геология и естествено философия, теология и мистика, ама мозъкът ми си има капацитет все пак, при това не голям...та затова написах това просто да се разсея и отново да заживея нормално след това, въпреки че не знам ЗАЩО!